След поредицата от  разследвания Кой написа присъдата преди съда?“ за

След поредицата от  разследвания „ Кой написа присъдата преди съда? “ за автотехническите експертизи и движимостите лица с нас се свърза Венко Венков от Плевен. Преди близо 10 години той губи татко си при злополука на пътя Бяла-Попово. Днес твърди, че още тогава е разкрил несъгласия в експертизите, които съгласно него по този начин и не са получили отговор.

В изявление пред Тина Ивайлова той споделя за какво не приема заключенията по делото, по какъв начин стига до проф. Станимир Карапетков и за какво е бил избран като „ статистическа неточност “.

ВИДЕО



-Ти се свърза с родителите на Момчил- Светльо и Стоянка, откакто изгледа материалите, които направихме за експертизите и за движимостите лица. Защо ги потърси?

Венко В: -Да, аз се свързах с тях, тъй като преди съвсем към този момент 10 години и аз претърпях техния смут да имаш непосредствен, умрял от злополука. Като тогава бях капка в морето, никой не ме поддържа. И в този момент, като видях какво е, нали, макар че моето дело е завършило, пристигнах, с цел да ги поддържа, с цел да им дам сили и в случай че може да променим нещо в системата, която сега от много дълго време не работи в България.

-Какво се случи по вашето дело, което е било прекъснато?

Венко В: -На стадий досъдебно произвеждане, през 2016 година, на вторичен път Попово-Бяла, майка ми и татко ми се прибираха към град Плевен. И на еднакъв и прав сектор от пътя, не претрупан, по неизяснени аргументи, се блъскат по доста чудноват метод в насрещно движещ се автомобил „ Рено “, в който са пътували татко и наследник. Казвам " чудноват ", тъй като двата автомобила е единствено трябвало да се разминат. Нямало е изпреварване, нямало е замръзване, нямало е дъжд, нямало е никакви по-специфични метеорологични условия, които да провокират злополуката. И за злощастие, след този удар, татко ми почива на място, а майка ми, в доста тежко положение, беше откарана в Русенската болница, където са ѝ направени животоспасяващи интервенции.

-Как ти се усъмни, че повода за злополуката не е тази, която е показана по делото, и че експертизата изобщо не дава отговор на случилото се?

Венко В:-Значи, първото нещо, което ме усъмни, беше отводът на служителите на реда да дадат всякаква информация с претекста " чакай, чакай да излезе експертизата от движимостите лица ". И тогава излезе една единична автотехническа експертиза от експерт Живко Гелков, която посочваше татко ми отговорен. Като в тази експертиза липсваха доста основни детайли, значими за всяка една експертиза. Бяха отказани да се изследват всички механизми на удара, като има статични и динамични, нали, фактори, които са значими за самия механизъм и проучването след това, с цел да се разбере след това какво се е случило. Просто са показани някакви обстоятелства, ей по този начин, хвърлени от нищото, в които го изкарват него отговорен. Имаше и очевидци, които са пристигнали директно след удара, сред двата автомобила, на мястото на злополуката, които са оказали първа помощ на двете коли, на майка ми надлежно, да я успокоят и да извадят автомобила. Като по-важното е, че другият автомобил след удара се забива в канавката и се възпламенява. Като, в случай че не са били тези очевидци да извадят другите потърпевши, те са щели да изгорят живи вътре. Те са татко и наследник. Като значимото в тази ситуация е, че в процеса на горене е рисково освен поради високата температура, която се развива в един автомобил, ами и това, че вътре горят пластмаси, масла, горива, и по някой път може, нали, едно-две вдишвания да са задоволителни, с цел да се обгазят и да починат преди да бъдат извадени. И тези очевидци споделиха, че до момента в който са ги вадили потърпевшите от „ Рено “-то, са чули бащата да споделя, да ги пита какво се случи. Аз напълно за малко задрямах. Това ме навежда на мисълта, че на юридически и прав сектор няма какво да се случи, и това заспиване от страна на другия лидер изяснява механизма на злополуката.

-Той по-късно признава ли по време на делата, че е бил задрямал?

Венко В: -Не. Последващите експертизи са напълно в негова изгода и надлежно той не си признава виновността, с цел да не влезе в пандиза и да не носи последствия. Прехвърлят напълно виновността на умрелия, с цел да могат да си прекратят досъдебното произвеждане и да се приключат нещата. Плюс това, с помощта на нашата правосъдна система, са взели и обезщетение за това, което се е случило. Което по никакъв начин не е малко.

-Кога стартира да откриваш неточности в експертизите?

Венко В: - Експертизите, като се изключи че опонират на естествената човешка логичност и на механизма, по който са се случили. На първата експертиза не беше примерно посочено мястото на удара, което е значимо, нали. Ударили са се двата автомобила и са спрели там, където са спрели. Ами то това се вижда и от фотосите, нали, че са спрели там, където са спрели. Заключенията, които са там, са направени от нищото.

-Ти имаш и фрагменти от медиите тогава?

Венко В: - Да, имам извадени и фрагменти от медиите. Това, което примерно е потресаващо, има фотоси от досъдебното произвеждане, изработен и вечерта на мястото на случая, на които ясно се виждат кръгове на мястото, където е станала злополуката, които стартират под автомобила на татко ми, който се е движил с „ Нисан “, и свършват под него. Има и задълбавания по асфалта, на които вещото лице Живко Гелков споделя, че той е направил придвижване обратно и надясно. Значи има голяма разлика сред кръг и сред права линия. Другото, което е доста необичайно, по самата експертиза пишат, че на извънградско татко ми е управлявал автомобила с 32 км/ч. За да ръководи татко ми с такава скорост, значи той е видял нещо в насрещното придвижване, с цел да понижи. От друга страна, с тази скорост, другия в случай че го е видял, би трябвало най-малкото и той да понижи, че има нещо. От друга страна, без причина той бил завил наляво, с което навлязъл в платното за придвижване на другия автомобил. Там е прав сектор, няма нито отбивки, нито кръстовище, където да може да завие. Абсолютно никаква причина на прав сектор да понижи, да изчака другия автомобил да го приближи и да могат да се блъснат.

-Това е първата експертиза. Кога се включва проф. Карапетков?

Венко В: -После се извърши втора автотехническа експертиза от други движимости лица в Русе, като тя преповтаряше напълно заключенията на първата, което ме навежда на мисълта, че останалите движимости лица просто са се подписали под нея. С което прокурорът се опита да приключи делото и окръжният съд удостовери това преустановяване, само че аз апелирах на трета инстанция към този момент, Апелативен съд -Велико Търново, който постанови назначението на нова тройна автотехническа експертиза с експерт Станимир Карапетков.

Тя, експертизата от Станимир Карапетков, е и много по-обемна, тя е 35 страници. Но нещото, което ми направи доста необичайно усещане в цялата експертиза, в мястото на случая са били два автомобила: „ Нисан Омера “, ръководен от татко ми, и „ Рено Сценик “. А вещото лице Станимир Карапетков внезапно в доводите си написа за лидера на автомобил „ Пежо “, и тука има изброени формули. Значи, съгласно мен, няма по какъв начин в експертиза, в която всичко би трябвало да е тъкмо, и още повече, че има неясноти, самият механизъм на злополуката е много комплициран, да се позволяват механически неточности. Имало автомобил „ Пежо “. Откъде идва тоя автомобил „ Пежо “? Мястото, където съм сигурен, че  е направил копи-пейст от друга експертиза и описания от мен метод на произшествието, не е вероятен. Отделно тука не е ясно от кое място взима масите на автомобил „ Рено “ с лидера, багажа и детето. Значи, той отново няма никакви събрани данни по досъдебното произвеждане за масите на автомобила. Той приема някакви в интернет, обаче не е ясно в другия автомобил какъв багаж е имал. За скоростта е значима масата на автомобила за последващата инерционна мощ, която има след удара. В тази експертиза от Станимир Карапетков има коренна разлика от предходните две. Значи, в експертизата от Живко Гелков, татко ми, е написано, че в едната ще кара с 32 км/ч на извънградско, на другата е написано 34, нали, две приблизителни скорости. А внезапно при Станимир Карапетков е написал, че от 88 км/ч татко ми внезапно е понижил на 60, изчакал е насрещно движещия се автомобил „ Рено “ да приближи и внезапно е завил наляво, с цел да могат да се ударят. Това няма просто по какъв начин да се случи. Баща ми беше боен майор, всяка година е минавал медицински прегледи, изцяло съответен човек, който управлява доста други хора. Няма по какъв начин да допусне просто такава неточност. Няма никаква причина. Никъде не се обърна внимание на това, че другият лидер е задремал. Свидетелските показания, изобщо не беше работено по тях в тази тенденция от проверяващия служител на реда Пламен Димитров.

-Ти му сподели ли му за тези очевидци?

Венко В: -Аз му споделих за тези очевидци, макар че не е мое обвързване да ги намирам аз. Аз ги открих, дадох му телефон за връзка. Момчетата бяха разпитани. Имаше и доста други, които са спрели, тъй като когато е станал случаят са спрели четири-пет коли и те са изпръскали пожарогасителите си в опит да изгасят „ Рено “-то. Тогава проверяващият служител на реда сподели: " Няма потребност от толкоз очевидци, то ние знаем какво е станало. " И в следствие аз изгубих връзка с тези хора. Но и други хора е имало, които са чули, че другият водач е задремал. Разследващият служител на реда, аз му занесох на работно листче трите имена, ЕГН, телефон за връзка на лицата, които са били на мястото на случая. Той ме гледа, гледа и ми вика: " Ами аз по какъв начин да ги открия тия лица? " Казаха ми, че съм статистическа неточност и че да, в действителност съм прав за обстоятелствата, които виждам, които не са коментирани. Но някой път в правораздаването в България са се случвали такива неточности.

-Какво значи " ти си статистическа неточност "?

Венко В: -Ами, значи, че аз съм прав, че няма по какъв начин механизмът, разказан от Карапетков, да е този, който се е случил в действителност. Но тъй като Станимир Карапетков го е написал, няма кой да му опонира и не може нищо повече да се направи по случая, тъй като са минали години и каквото е можело, е било задоволително направено към този момент все още.

-Тези очевидци не бяха разпитани? Така ли?

Венко В: -Тези очевидци бяха разпитани, само че не им беше обърнато никакво внимание от страна на проверяващия служител на реда. Беше казано, че другият лидер е бил под положение на стрес и по тази причина надали не ги е бръщолевил тия работи. Другото, което се удостоверява от очевидците, е, че синът на лидера също е задремал. Той има такава доктрина от автотехническите специалисти, че когато пасажерът до теб спи, доста постоянно и на самия лидер му се доспива. Значи, това е доказано. Синът на лидера е споделил, че е задремал. Другите очевидци са го чули, че и той е бил задремал, само че прокурорът остана кьорав и ням за тези обстоятелства по делото. Делото завърши още на досъдебна фаза и не сме се засичали със Станимир Карапетков в правосъдната фаза.

-Не си го търсил?

Венко В: - Не съм го търсил, тъй като нямам предпочитание да се виждам с този човек. Към оня миг още бях в комплицирано психологично положение, тъй като да загубиш непосредствен. А аз желая да го кажа пред цяла България, че аз имах необикновен татко, с който бяхме доста близки, нали, и внезапно този човек да изчезне. И въпреки това се наложи да поема грижите за майка ми, която също беше в доста тежко положение. И към този момент откакто видях и вашите следствия за тази досъдебна следствена загадка, по какъв начин на всички места сюжетът е един и същи и какъв брой доста потърпевши има по същата скица, по този начин да го назовем, с движимости лица, по тази причина взех решение да ви потърся, да изразя поддръжката си към тях и да се види, че те не са индивидуален случай, тъй като на мен преди време ми обясниха, че аз съм индивидуален случай, а Карапетков не е индивидуален случай. За всички каузи той дава отговор безобразно, в това число и с бащата на Сияна, горкото детенце, с Монката и моя татко. Но аз не си го не помня и желая истината да излезе, макар че са минали толкоз години. Вярвам, че нещата в даден миг ще се трансформират.

-Ти сподели, че е имало интервал, в който дори те е било позор, тъй като хората са мислили, че татко ти е отговорен?

Венко В: -Да. То тогава доста нелепости, почтено казано, изписаха, че били блъснати от тир, че били се блъснали в трактор.

-Баща ти е бил на 46 години?

Венко В: -На 46 години. Минаваше годишно, медицински прегледи, връщаш се от отмора, отпочинал. Просто няма по какъв начин внезапно на прав сектор да реши да завие наляво, където няма нито отбивка, нито път, нищо.

-Каза, че си сезирал много институции, измежду тях и президента?

Венко В: -Да.

-И получи ли някакъв отговор?

Венко В: -Отговорът от президента тогава беше, че то това не е в неговия сектор и че да разгадавам на правораздаването, на системата.

-Което ти не откри?

Венко В: -Което аз не открих и не получих.

-Какво искаш да кажеш ти в този момент на тези движимости лица и изобщо на хората? Защото те не са единствено Сияна, не е Момчил, евентуално има доста други, не е Лютфи  Местан, не е Дженко, не са единствено хората от Лим. Случаите са доста. Ние не можем да представим всеки. Тези хора по какъв начин да потърсят правдивост?

Венко В: -Не знам какво да им пожелая на тия движимости лица, с изключение на затвор. Няма какво друго. Никой не е занесъл от тия пари на оня свят. Не имам вяра и те да са парите.

-Ти смяташ, че това всичко е било за компенсацията?

Венко В: -Това всичко е за пари. Да не лежи индивидът в пандиза и застрахователните измами, които са.

-Казваш, че единият очевидец, който е пристигнал на мястото на злополуката е водач?

Венко В: -Да, част от очевидците, с които се свързах, са пътували и те от Шумен към град Плевен, тъй като са били курсанти в град Долна Митрополия.

-Пилоти?

Венко В: -Пилоти, да. По подигравка на ориста татко ми командваше отделение, в което направляваше техните полети. Нали, те са от разнообразни военни формирования. Те са военни, имат съответна преценка за нещата, привикнали са да работят под стрес и това, което са възприели като справедлива истина, е по този начин. Не някой да им го е внушил. Аз по принцип съм приключил право. Аз тогава останах да изучавам за държавни изпити и ги взех. Успях да завърша. Карах си стаж в съда, в прокуратурата. Оттам попадна и на тази литература. Затова споделям, че се срещнах и с други прокурори, които ми споделиха, че съм статистическа неточност.

-Този случай с татко ти ли те отхвърли от това да се занимаваш с право?

Венко В: -Ами, значително той ме демотивира, тъй като правото не е като в античен Рим: " Изкуството на положителното и справедливото е на лъжата и измамата ". В днешно време няма значение какво виждаш, значимо е какво е написал специалистът и ти си никой.